С помощта на:
Намерете ни и в:
  
Нови снимки
Статии • За гигантите и скакалците

За гигантите и скакалците. Как можем да разберем дали това е добра  възможност или знак “STOP”?

В Библията, особено в стария завет, има много истории. Историите са интересни сами по себе си, но ние също така знаем, че във всеки разказ има важни уроци, скрити под повърхността. Някои подробности са по-лесно запомнящи се от други.  

Например, повечето хора вероятно не биха разпознали имената на тези библейски герои: Самуй, Игал, Осия, Фалти, Гадиил, Гади, Амиил, Сетур, Наави, Геуил.Обаче, когато добавим към списъка имената на Халев и Исус Навиев, изведнъж става ясно, че това са 12-те израилеви съгледвачи, които прекараха 40 дни в обещаната земя. Защо се получава така, че имената на Халев и Исус се разпознават веднага, докато другите 10 са изгубени в неизвестност?

Ние познаваме историята как Бог изведе от Египет израилтяните и ги водеше през пустинята към Ханаан. По време на пътуването Бог им даваше ясни, реални прояви на Своето водачество и грижа.

След повече от 2 години те най-накрая достигнаха границите на обещаната земя.”И Господ говори на Мойсей, казвайки: “Изпрати мъже, за да огледат Ханаанската земя, която Аз давам на израиляните; по един мъж от всяко племе на бащите им, да изпратите първенците измежду тях. „ (Числа 13:1,2)
Обърнете внимание, че това не бяха просто 12 смели мъже, търсещи приключение, а 12 водачи. Това бяха хора с опит, мъдри, мъже, които хората силно уважаваха. Племената избраха тези лидери, за да проучат обещаната земя и да донесат доклад, заслужаващ тяхното доверие.

Докладът

Представете си въодушевлението на хората, когато се разнесла мълвата, че съгледвачите са се завърнали живи и здрави. Тълпящите се хора все повече се въодушевявали за богатата земя, за която са се надявали, че скоро ще бъде тяхна. Очите им се отворили широко, когато разглеждали един салкъм грозде толкова голям, че трябвало да го носят двама човека.
Но тогава дошли новините: „И зле представиха пред израеляните земята, която бяха оглеждали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я оглеждаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.„ Числа 13:32,33).

Един от 12 – те съгледвачи забелязва как лицата на хората помрачават от страх и притеснение. Около 40 годишен, този верен мъж носел име, което означавало просто „куче”. Когато четете за него в Библията ще откриете, че Халев е човек, който остава фокусиран върху Бога и говори това, в което е убеден. Избирайки да се фокусира във вярата, а не в страха, той прекъсва негативния доклад като възкликва: „Но Халев успокояваше народа пред Мойсей, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.„ (Числа 13:30). Десетимата, обаче, са категорични: Не можем да се справим – исполините са прекалено големи; ние сме прекалено малки.

Един друг верен съгледвач – Исус Навиев, взема страната на Халев и заедно те молят народа да се доверят на Бог и да продължат напред. „И казаха на цялото общество израиляни: Земята, през която минахме, за да я огледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед.”„ (Числа 14:7-9). Другите 10 съгледвачи бяха говорили за земята, като обезнадеждиха народа, но Халев и Исус добавиха Бог към уравнението и обещаха, че с Бог “ще ги погълнем”.
Но вместо да се хванат за вярата на Халев и Исус, хората взеха камъни да ги убият. Защо и днес е някак си по-лесно да повярваме (и предадем на другите) в негативния доклад, отколкото в позитивния?

Тъжно е, че заради неверието си никой от 20 години нагоре, освен Халев и Исус, не влезе в обещаната земя. Бог каза на Мойсей, че е чул молитвата на хората да умрат в пустинята и Той ще отговори на нея. (виж Числа 28-30).

Израилтяните бяха на границата на обещаната земя, но не можаха да я преминат. Не заради исполините или заради това, че се чувстваха като скакалци, а заради своето неверие. Те оставиха Бог извън уравнението. Десетимата съгледвачи се фокусираха върху това, което видяха и чувстваха; Халев и Исус си спомниха Божията вярност и бяха готови да действат според Неговото слово.

Исполините

Исполините не са просто високи мъже. Гигантите, с които ние трябва да се справяме, идват под най-различни форми – болест, проблеми в работата, фиансови затруднения, загуба на близък човек и други душевни болки. Те също могат да заемат формата на малки, но болезнени проблеми, с които се борим всеки ден.

Тези врагове или начинът, по който ние ги възприемаме, предизвикват страх, блокират нашето виждане, дърпат ни назад и могат да бъдат истинско предизвикателство. Много от нас искат да живеят без предизвикателства. Молим се: „Господи, моля Те, премахни този гигант! Извади този трън от плътта ми!” Точно това искаха израилтяните. Те искаха съгледвачите да се върнат и да докладват, че са видели плодородни хълмове със здрави лозя, защитени от каменни огради и здрави врати. Те искаха да чуят за къщи с оправени легла, добре ободудвани кухни, без никой наоколо. Всичко да е готово и да ги чака просто да влязат и да се нанесат.

Много от нас искат същото. Ние искаме Бог да премахне всичките ни гиганти и да направи живота ни спокоен, без трудности и проблеми. Ние не харесваме гигантите.

Скакалците

Повечето от съгледвачите се почувстваха като скакалци – малки, слаби и лесни за смачкване насекоми. Когато видяха предизвикателствата, които стояха между тях и земята, която трябваше да завладеят, те се почувстваха безпомощни и бяха готови да се откажат и да се върнат в Египет. И много от нас се чувстват по същия начин, когато се натъкваме на гиганти по пътя си. Когато срещнем проблем в живота ние бързо заключаваме, че предизвикателствата, пред които сме изправени, са непреодолими, че няма начин да продължим напред. Чувстваме се слаби и искаме да се откажем. Чувстваме се като скакалци.

Бог

Лесно е да се доверяваме на Бог, когато всичко върви добре, когато напредваме. Но какво се случва, когато пътят стане каменист, или още по-лошо – когато си мислим, че Бог ни е въвел в ситуация, която е непреодолима? Лесно е да се разочароваме и от Бог. Не ни харесва, че е невидим и толкова мълчалив през повечето време. „Моля се, моля се, а Той не прави нищо!” – пъшкаме ние. „Какво стана с дните, когато отговаряше?” – чудим се ние. Лесно е да се разочароваме от Неговата прикритост.
 Други се обезкуражават от факта, че не знаем бъдещето. „Това ли е най-доброто училище?” „Ще се омъжа ли някога?” „Ако само знаех какво крие бъдещето!”

Един нов поглед

Лесно е да бъдем като 10-те съгледвачи, да гледаме на всичко от негативната страна, но може би трябва да погледнем исполините, скакалците и Бог от друг ъгъл. Има ли нещо хубаво в исполините? Има ли нещо, за което да сме благодарни в проблемите, които срещаме? Ето едно: именно трудностите правят нашата вяра да расте (Евреи 12:11). Какъвто и да е гигантът, той може да бъде използван като възможност вярата ти да стане по-силна. Много хора имат по-силна връзка с Христос днес, заради загуба, болест или разбито сърце, което им е помогнало да осъзнаят нуждата си от Него.
Друго положително нещо за исполините е, че те правят живота ни по-малко скучен. Аз обичам да карам колело в планината и ако отида на 40 километрово колоездене по асфалтиран път или в равната пустиня, вероятно няма да оценя колоезденето като един от любимите ми спортове. Но един от най – любимите ми маршрути е по една малка пътечка в планината до езерото Тахо, където се извива около една стръмна скала и много пъти се налага да сляза от колелото и да го нося през потоците, дънерите и огромните камъни. Спомените, които пазя за предизвикателствата, гледките и преживяванията по тази пътека, са едни от любимите ми. Животът щеше да е доста скучен без предизвикателствата.
Мартин Лутер Кинг младши е казал: „Ако човек не е намерил нещо, за което е готов да умре, той не заслужава да живее.” Докато живеем с Исус Христос ние ще срещаме проблеми и ще се изправяме пред гиганти. Но тези гиганти могат да утвърдят нашата вяра и да направят живота ни истински.

Малко сила

Понякога, особено когато се изправяме пред гиганти, лесно може да се почувстваме като малки, незначителни скакалци. Но има положителна страна. Скакалците са жизнени, те скачат! Те се движат! Чували ли сте слон да скочи по-високо от ръста си или дори дължината си? Но скакалците могат да скачат неколкократно по-високо от ръста си.

Това е призив да използваме това, което имаме. Съгледвачите се върнаха и казаха натъжено: „Ние сме просто скакалци.” Халев и Исус отвърнаха: „Нека да използваме това, което имаме. Да вървим!”

В Библията има много истории за хора, които са използвали това, което имат, и Бог ги е благословил да извършат велики неща. Гидеон и неговите 300 войници, Давид и неговите 5 камъчета, да не споменаваме Исус и Неговите 12 ученика – те всички промениха ситуацията, като продължиха напред с вяра. Те видяха възможност там, където другите видяха поражение.
Ние не бива да чакаме Бог да направи всичко лесно и да се погрижи за всички детайли преди ние да сме положили някакво усилие. Ако използваме това, което имаме, Бог ще преумножи нашите усилия така, както умножи хляба и рибата в ръцете на учениците.

Бог с нас

Четейки Библията и разсъждавайки върху нашия личен опит, трябва да признаем, че макар Бог понякога да изглежда далеч, Той всъщност е близо и работи за нас. Може да не можем да усетим присъствието Му, но въпреки това Той е близо. Аз харесвам Бог точно такъв, какъвто е. Докато Той ни променя и ни очиства от греховете, един ден ще можем да стоим в Неговото присъствие.
Бог достатъчно се е разкривал чрез пророците, за да знаем основната насока, в която ще се развият нещата. Но не е нужно да знаем всички подробности. Например, не бих могъл да се наслаждавал на времето, прекарано със съпругата ми, ако знаех, че имаме само още няколко седмици заедно, преди тя да умре. Радвам се, че Бог милостиво скрива бъдещето.

Според Елън Уайт: „Нашият небесен Баща има хиляди начини да ни даде това, за което не знаем нищо. Тези, които превърнат служенето на Бога в техен върховен принцип, ще видят как затрудненията изчезват и пред тях се появява равна пътека.” Бог има хиляди начини да се погрижи за нас. Ние трябва да се погрижим да изпълним единственото нещо, което Той иска от нас – да направим служенето на Бога наша най-висша цел в ежедневния ни живот.

Спазване на обещанията

Трябва да е било огромно разочарование за Халев и Исус, когато Бог изпрати обратно в пустинята децата на Израил. Но те търпеливо чакаха, живеейки в пустинята с множествата, които се фокусираха само върху гигантите и скакалците. Но тези двама верни водачи знаеха, че Бог беше обещал, че един ден те щяха да влязат в обещаната земя.

Четирдесет години по-късно Халев и Исус, заедно с новото поколение израилтяни, пресякоха Йордан и най-накрая стъпиха в Ханаан. Бог извърши чудеса и стените паднаха. После, когато разпределяха земята между племената, Халев отиде при Исус, и спомняйки си миналото отправи една необичйна молба: “Ти знаеш какво е говорил Бог на Мойсей за теб и мен. Аз бях на четиридесет години, когато Мойсей ме прати от Кадеш – Варни, за да разгледам земята; и му донесох известие както ми беше на сърце. Братята ми обаче, които дойдоха с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог. Затова в същия ден Мойсей се закле: “Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на теб и потомството ти, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.” И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тези четиридесет и пет години, откакто Господ говори на Мойсей....И сега, ето днес, аз съм на осемдесет и пет години. Но и днес аз съм тъй силен както в деня, когато ме прати Мойсей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам. Затова дай ми тази хълмиста земя, за която Господ говори онзи ден, защото ти чу в онзи ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене и аз ще ги изгоня, както Господ каза.” (Исус Навиев 14: 6-12)
 
Въпреки че Халев беше на осемдесет и пет години, той не поиска някое малко хубаво селце близо до Йордан, но имаше други цели. Той искаше за свое наследство голямата каменна крепост високо на стръмния хълм, където все още живееха гигантите! Независимо от своята възраст, Халев знаеше, че ако се държеше за Бог и използваше силата, която Той му беше дал, Бог щеше да го благослови и да изпълни обещанията Си.

 В живота на всеки от нас ще има гиганти – изпитания, разочарования, непреодолими проблеми. Ще бъдем изкушени да погледнем на себе си и да се предадем, осъзнавайки слабостта си. Но нега насочим погледите си към Исус, и да използваме ресурсите, които Той ни е дал безвъзмездно, и всеки от нас ще може да живее живот – пълноценен живот – като Халев и Исус Навиев.

Adventist Review, март 2012г.

Библейски стих за деня
Вие сте свидетели на това. И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града, докато се облечете със сила от горе.На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
Лука 24:48,49 Деян
Последни излъчвания
Нови клипове