С помощта на:
Намерете ни и в:
  
Нови снимки
Статии • Чакането - Божият начин да променя

Ние всички го правим.

Всеки познава това преживяване – без изключение. То е част от всекидневния ни живот. Малките деца го познават, също както по-старите хора и тези на средна възраст. Независимо дали си ученик, преуспяла бизнесдама или безработен, ти се сблъскваш с него. Никой не прави изключение. Мъжете го преживяват също както и жените, неомъжените също както семейните двойки. Разведените хора трябва да живеят с него, както и вдовиците. Сблъскваш се с него когато си здрав или когато си болен. Няма значение къде живееш на земното кълбо или какъв цвят е кожата ти. Това е универсално човешко състояние. Не говоря за греха. И все пак не познавам никой, който да чака с нетърпение да го преживее. Какво описвам през цялото това време?. Говоря за чакането. 

Ние всички чакаме

Всяко човешко същество чака.

Ние се надяваме и мечтаем – и чакаме.

Ние сме гладни и жадни – и чакаме.

Ние копнеем за промяна и търсим щастието – и чакаме.

Ние преживяваме страдание и болка – и чакаме да дойде облекчение.

Ние учим и работим – и чакаме резултатите. Някои неща, за които се надяваме, се отлагат – и ни карат да чакаме. Ние се молим – и чакаме отговора. Чакаме на опашка в супермаркета и на бензиностанцията. Чакаме в задръстването и на летището. Чакаме пощата да пристигне. Чакаме да се случат добри неща и лошите неща да отминат. Някои хора чакат вечер да заспят, а някои дори чакат да умрат. 

Ние всички чакаме, защото Божията благодат все още не е свършила

Изглежда, че целият ни живот, от раждането до смъртта, се характеризира с чакане. Понякога чакането се оказва кратко и времето минава бързо. За други неща чакаме цял живот. Изглежда чакането ни кара да осъзнаем, че често най-важните, най-съществените, най-красивите и най-дълготрайните неща в нашия живот са извън нашия контрол и сила. И така, ние чакаме.

Размишлявах върху динамиката на чакането в моя живот през последните две години, особено когато на съпругата ми беше поставена диагноза рак в последен стадий. Много чаках по болници преди да започне лечението и след като приключи. Трябваше да чакаме да излязат резултатите и за нови часове при докторите. И къде чакахме? В чакалнята, както подходящо е наречено това място.

Не знам за теб, но аз мразя да чакам. Не харесвам дългите колони при задръстването по пътя или отложените срещи. Не харесвам мудните хора и процесите, които се протакат. Искам работата да се свършва бързо и ефикасно. Искам да се придвижвам напред. И обикновено знам как най-добре да го направя бързо и лесно. Знам какво трябва да постигна и как да го направя. Често чакането ми изглежда като безсмислено забавяне на нещо, което искам да постигна много по-бързо. Но докато все още не сме на Небето, Бог ни кара да чакаме. Няма човешки живот без чакане. Чакането е част от човешкото ни съществуване. То ни характеризира като същества, които съществуват във времето. Чакането е част от нашата история.Няма историческа последователност без чакане. Човекът, който живее – чака! Човекът, който чака – живее!  

Да чакаме Бог

Дори библейските писатели са познавали това преживяване. Пророците често изразявали чакането с въпроса: “До кога, Господи?” (Авакум 1:2; Дан. 8:13). Библейските автори използват няколко картини, които могат да бъдат правилно разбрани само когато в основата им стои чакането.

Библията говори за надеждата. Прекрасната адвентна надежда за скорошното идване на Исус (Тит 2:13). Надеждата е свързана с чакане. Човекът, който се надява, чака!

Ето го и търпението на светиите. “Тук е нужно устояването на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса. (Откр. 14:12). Устояването и търпението са свързани с чакане. Търпеливият човек чака!
Писанието също говори за копнежа на вярващия в Бог. “Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже” (Пс. 42:1). Копнежът е свързан с чакане. Този, който копнее, чака!
 Размислете какво казва Писанието за страданието. Страданието е свързано с чакане. Човекът, който страда, казва: “Колко дълго ще продължи, Господи Исусе?” Този, който страда, чака!

В Библията Бог също ни казва да бъдем нащрек и будни, за да сме готови, когато Той се завърне (виж 1Петрово 5:8; Лука 12:37). Човекът, който стои нащрек, чака! И накрая, ние всички чакаме, защото Божията благодат все още не е свършила! Дори Бог, в Неговата велика милост и дълготърпение, чака. Той чака теб, Той чака и мен. Бог не иска да изгуби никой, който може да се спаси. И така, Той чака, за да удължи Своята благодат и милост.

Чакането променя

Чакането е трудно. Чакането без надежда и без смисъл е почти непоносимо. Само човек, който има голяма и значима цел пред себе си може да бъде търпелив и упорит, докато чака. Изкушението във време на чакане е да се фокусираме върху нещата, които чакаме. Насочваме вниманието си към препятствията, които трябва да бъдат премахнати, или към добрите неща, които ще доведат до промяна. Но помнете: чакането не се отнася само за това, което се надявате в бъдеще. От библейска гледна точка то има отношение и към това, какъв ще стана аз, докато чакам! Чакането винаги ми дава духовен избор: ще си позволя ли да поставя под въпрос Божията доброта в това, което преживявам, или ще прегърна възможността да упражня жива надежда във време на чакане?

Живата надежда е жива, защото е вкоренена в Божията вярност и се доверява на Неговите никога неотпадащи обещания. Ако Бог ми е позволил да живея, Той използва моето чакане като възможност да ме промени в някой, който никога няма да бъда, ако не се налага да чакам. Вместо да е безсмислен товар и пречка, аз разбирам, че чакането всъщност се отнася главно за това какъв ще стана, докато чакам. В този смисъл чакането е израз на Божията доброта. То е възстановяващо, защото е едно от Божиите уникални средства да усъвършенства моя характер, така че да стана такъв, какъвто Той иска да бъда.

ADVENTIST WORLD, Октомври 2011г. 

Библейски стих за деня
Вие сте свидетели на това. И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града, докато се облечете със сила от горе.На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
Лука 24:48,49 Деян
Последни излъчвания
Нови клипове